Постинг
30.03.2012 14:35 -
Как си? Добре съм...
Как си?
Добре съм...
А всъщност, коляното пак ме върти. Стара травма, обажда се ... И пак търча по лекари, правя изследвания, нещо стомахът ми, язвата пак... Чудя се кръвното нещо, направо не знам. Напрегната, стрес, ежедневие... Преди няколко дни, загубих приятелка близка, Ракът я взе. Без да пита, без да помоли, без да каже дори, колко малко остава... Пихме кафе, за децата говорихме, нова маса за хола била си избрала, ама нещо била изморена. После няколко месеца нещо затихна. Вчера последно "Сбогом!" и казах ... И сега ме е страх, и треперя, и тайничко плача!
Как си?
Добре съм...
Търся работа. Не стигат парите. Все се чудим какво да не купим. Все се молим децата да са здрави. Търся работа, да си чул...? Две дипломи имам, уча се бързо, стаж нямам, отглеждах децата си. И годинки натрупах. И работа няма... А вкъщи ремонта напира зловещо. Пералнята трака, Колата и тя... Отвсякаъде бавно изтичат пари, а постъпления - малко. И работа няма... Звънни ако чуеш!
Как си?
Добре съм...
Понякога плача. Тази сутрин отново. Ей така... за годините млади. За добрите другари, за безсънните нощи, за мечтите красиви, за любовите нови. Плача от страх, че забравям как да бъда щастлива. Не че няма с какво да се гордея безкрайно. Не че малко постигнах, не че малко труд хвърлих. Две прекрасни деца аз възпитах, отгледах, мъж любящ все още обичам... Просто така. Понякога плача. Като днес сутринта...
Ти как си?
Добре си...
Защо побелял си? Очите ти, някак друго ме гледат... Децата са здрави, жена ти добре е. Някак си справяш се. Просто живееш? Баща ти отишъл си. Жалко... Такъв е животът... Ти кръвното вдигаш? Нищо, работа имаш...
И все сме с надеждата, че утре е друго. Че чака ни радостно, розово, светло. И как сме? Добре сме - щом още сме живи, щом мърдаме, дишаме, щом още мечтаем... Добре сме!
Търсене
За този блог
Гласове: 106
Блогрол